Land Next Door

Херман ван Ромпой. Катрин Аштън. Двама души, които ще излизат все по-напред в резултатите, ако потърсите “ЕС” в Гугъл. Двама души, чиито биографии трескаво се издирват от всички, за да разкрият хайку стихчета, YouGov и Далекстатуи. Двама души, които според много хора ще изглеждат не много на място, ако позират за снимка до Барак Обама, Ху Дзинтао или друг лидер от Г-(произволна цифра).

Само във Financial Times можете да прочетете 10 статии с 10 различни мнения за това дали тези двама души са правилният избор за ЕС. Но ако изместим фокуса от самите тях към задачите, които имат да изпълнят, тогава картината става малко по-ясна.

Даже бегъл поглед върху дейностите на президента на Европейския Съвет и Върховният представител на ЕС по външната политика (официалните, дълги и леко тромави имена на двата поста) показват необходимостта от много сериозна координация. Нещо, което всички забелязваме постоянно – по време на газовата криза, финансовата криза, войната в Грузия и много други ситуации. Паралелно с това, след влизането в сила на Лисабонския договор не се очакват толкова сериозни институционални промени в близките години. Което означава, че е необходима и консолидация.

Е, ако погледнем малко по-отгоре, ЕС постоянно ще бъде подлаган на натиск да играе глобална роля по въпроси като промените в климата. И постоянно ще бъде критикуван за липсата на добра комуникация със своите граждани.

Но ако само за момент приемем г-н Ромпой и г-жа Аштън за “преходен екип”, който трябва да въведе ред и да сближава позициите на страните-членки, то може би те са правилните хора в правилния момент.

Гидеон Рахман се пита: “Ако Ромпой и Аштън са отговорът, то какъв по дяволите беше въпросът”? Всъщност, това е проблемът. Обръщаме прекалено много внимание на личностите, а не на проблемите и техните решения. Но там така или иначе е скучно.