Land Next Door

Докато пътувам от София за Берлин, за да участвам в конференция за Черно море, гледам как небето преминава от синьо в жълто, червено и най-накрая черно и си мисля за промените.

Преди няколко дни Обама отново стресна финансовия свят с предложенията за ограничаване на дейностите на големите банки. Уолстрийт реагира веднага, а дългосрочните последствия не са никак ясни.

Хаити беше сринато до основи от земетресение, което успя да покаже не само страданията на хората, но и трудностите да се намери координиран отговор, даже в рамките на самия ЕС. По ирония на съдбата, най-проблемната кандидатура в предложения нов състав на Европейската комисия се оказа тази за управление на кризи.

САЩ са на път да се скарат сериозно с Китай за свободата в интернет, въпреки силното им желание да могат да следят всеки заподозрян терорист по всевъзможни начини, без цял куп излишна документация.

Гърция е в тежка финансова ситуация и държи на нокти цялата еврозона, а фермерите отново блокираха границата. България отново показа, че още разчита на ефектни появявания на висши лица, без да има ясна стратегия какво да прави при такива ситуации, които, както изглежда, ще се повтарят периодично.

Предложените промени в правителството все още не се нуждаят от коментар, докато не станат факт.

А на път към Берлин аз тайно се надявам, че един стар израз няма да се окаже верен. Не и този път.

Изразът, както може да се досетите, е “колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите”.